Как да започне детето да чува това, което му се говори?!
13 януари 20233 мин четенеАнна Влаева
Съществуват общовалидни принципи, които със сигурност ще направят по-лек живота на всеки родител, който се опитва да бъде чут от детето си.
Няма родител, който да не е изпадал в ситуацията да обяснява подробно нещо, а детето нито вниква, нито чува, нито запомня. Оказва се, че причините могат да са различни. Най-често това са една или няколко от следните:
■ <strong>Недостатъчна устойчивост на вниманието на детето. </strong>
Изследванията показват, че вниманието на детето на 2 години се задържа между 2 – 6 минути, на 4 години – между 8 и 12 минути, а на 6 години –12 – 18 минути.
Средно, родителите се обясняват около 10-15 мин на 2-3 годишните деца, а на по-големите – средно по 30 минути. Несъответствието е явно!
■ <strong>Незадоволително разбиране на смисъла на думите</strong>
Макар и да не си личи, вербалното общуване е предизвикателство за голяма част от децата под 6 години. Те трудно разбират дългите изречения, преносния смисъл, абстрактните понятия. В желанието си да бъдат разбрани, възрастните често натрупват много информация и очакват, че детето ще може да си направи изводи от казаното. То кима в знак на съгласие, но главата му е "празна", защото мозъка не успява да обработи бързия словесен поток.
■ <strong>В момента на разговора се случват и много други неща наоколо</strong>
Ако се опитвате да добиете чуваемост, а наоколо работи телевизор, или други хора си говорят, или ръкомахате прекалено много, е съвсем възможно детето да се фокусира върху нещо друго, а не върху важната за вас информация.
■ <strong>Детето има прекалено много отговорности и задачи в ежедневието си.</strong>
В такива случаи мозъкът влиза в „защитен режим“ всеки път, когато чуе сериозен глас, инструкции, нови задачи за изпълнение. Поредното изискване <em>просто не се допуска от съзнанието</em>. Няма да сбъркаме да наречем това състояние детски „бърнаут“.
<strong><u>Какво може да направи родителя, за да започне детето да чува:</u></strong>
<strong>☆ Да говори с малко думи,</strong>
<strong>☆ Със спокоен глас,</strong>
<strong>☆ Без емоции,</strong>
<strong>☆ Без ръкомахания, </strong>
<strong>☆ Без излишни думи.</strong>
<strong>☆ Да се старае да приключи изказването си в рамките на 2 – 5 минути.</strong>
<strong>☆ Да елиминира други разсейващи стимули.</strong>
<strong>☆ Да говори конкретно, а не с идеята, че детето трябва да си извади извод от разговора и да действа според него. </strong>
Например:
✅️„Спри да скачаш!„ - насочва конкретно към действието, което трябва детето да предприеме.
❌️„Много си шумен и съседите ще се сърдят„ – не дава информация на детето какво се иска от него. Намеква се, че то ще е виновно за сърденето на съседите, но от думите не става ясно конкретно защо.
<strong>☆Винаги да задава въпроси, с които да потвърди, че детето го е разбрало. </strong>По този начин се ангажира детското внимание – то ще има възможност да попита, да доизясни, да коментира ако не ви е разбрало.
При най-малката положителна промяна, задължително отбелязвайте и благодарете на детето за старанието да ви чуе, за добре свършената работа. Най-голяма мотивация децата получават от това да знаят, че са се справили добре, а околните го виждат и ценят високо.
За цялостен план по промяна на отношенията у дома запазете час за консултация.
Анна Влаева
Консултант по детско развитие с над 10 години опит. Помагам на родителите да отглеждат децата си с увереност и любов.
